Жиу-Жицу не е просто спорт. Това е огледало. Показва ти какво носиш вътре, без нужда от думи. На татамито няма значение кой си извън залата, какво работиш или от къде идваш – има значение що за човек си, когато е трудно.

Ето 5 неща, които със сигурност ще научиш за себе си, когато се потопиш в света на Бразилското Жиу-Жицу:

1.Как реагираш под напрежение или в повечето случай „натиск“

Всеки новобранец, рано или късно, усеща смазващия натиск на позиции, като Knee on Belly или Mount. Когато някой тежи върху гърдите ти и не можеш да поемеш въздух, първата ти реакция е битка на живот и смърт.

Тогава идва момента „Паника! Но…ще се предадеш ли?“ За първи път - Вероятно да. 

Времето на мата те научава да понасяш напрежението.

2. Колко си постоянен

Жиу-Жицу за някои е начин на живот, за други спорт, но за всички започва, като хоби. Началото винаги е изпълнено с ентусиазъм. Обаче  бързо изчезва, когато техниката иска много повторения или претърпиш контузия, откъсваща те за дълго от тренировки. 

Средностатистическият човек се придържа към определено хоби от 6 месеца до 2 години, което е малко време за Жиу-Жицу.  За това често белите колани се отказват преди да вземат син. Други точно след, като преминат церемонията и  вържат син колан около кръста, просто изчезват. 

След първите месеци изчезва „магията“ и човек осъзнава, че се е захванал с нещо много обширно. Нещо което иска най-вече да бъдеш на мата, без значение от мотивация, желание или ентусиазъм. Иска се  постоянство.

3. Готов ли си наистина да учиш ?

Често срещани са думите „Жиу-Жицу те прави смирен“ или „На мата няма място за Его“, но дали това е така? 

Едно е сигурно. Всички притежаваме Его. То е част от нас на мата и извън него. Всеки е преживявал онзи шок, когато един ден стъпиш на татамито за пръв път и човек, значително по-слаб от теб те върже на възел или те разиграва, като малко дете. Успееш ли да преглътнеш този  удар по егото, виждаш магията на Жиу-Жицу.

Монетата, разбира се има две страни и понякога по-нисък колан те надиграва, хващайки те в неудобна позиция, но това е част от играта. Предаваш се и  признаваш, че има какво още да учиш.

4. Къде е границата твоят лимит

Всеки от нас вярва, че знае колко може да издържи, докато не стъпи на мата.
В Жиу-Жицу границите ти не са абстракция, те са усещането в дробовете, когато въздухът не стига, паренето в мускулите, когато времето на рунда още не е изтекло.

Първо ще усетиш физическите лимити - тежестта на противника, болката от контрол, умората, която притъпява движенията ти. 

После ще се сблъскаш с психическите - гласа в главата ти, който казва „Стига толкова, пусни“.
Накрая идва най-трудното - емоционалната граница, когато гордостта и страхът от загуба се борят за надмощие. 

Татамито е мястото, където ще разбереш дали спираш, когато стане трудно, или се натискаш още малко, за да видиш какво има отвъд. Там няма публика, няма аплодисменти. Само ти, съперникът и моментът на избор.
Понякога ще се изненадаш, че можеш повече, отколкото мислиш.
Друг път ще откриеш, че истинската сила е да признаеш, че днес не можеш… и пак да се върнеш утре.  

В Жиу-Жицу границите не са стени - те са врати, които решаваш дали да отвориш.

5. С кого искаш да се бориш рамо до рамо

Жиу-Жицу не е индивидуален спорт, въпреки че в битката си сам.
Ден след ден тренираш с хора, които ти помагат да се подобряваш - понякога, като те надиграват, друг път, като те изправят на крака.

Когато се борите заедно, изграждате не просто техника, а връзка, основана на доверие и уважение. Спаринг партньорът ти знае колко силно да държи, за да те предизвика, но и кога да пусне, за да те запази. С времето започваш да виждаш кои хора са готови да минат през огъня с теб - не само в залата, а и в живота.

Виждаш кой те подкрепя, когато загубиш, и кой празнува с теб, когато победиш.
Жиу-Жицу групата е различна - там победите са споделени, а загубите се превръщат в общи уроци.

С всеки рунд на тепиха избирате един друг наново, защото знаете, че заедно ставате по-силни. Така разбираш, че хората, с които тренираш, често стават хората, с които искаш да живееш, работиш и споделяш най-трудните моменти.

Жиу-Жицу те учи, че истинският избор не е срещу кого да се бориш, а с кой.